Ivan Merdanski

Интерпретиран превод в стихотворна форма:Иван Мердански

Къде заспал си ти...
Къде заспал си ти...
Къде заспал си ти...
Къде заспал си ти...

Видях как изливаше се върху мен дъжда,
а снегът изгаряше ме сякаш със студенина...
Но всеки нов прииждащ ден
не е далечен веч за мен...
Не е далечен веч за мен...

Видях войни,невинни жертви,мрак,
а небето шептеше,че всички се превръщаме в прах...
Но на битката в разгара не трепна моето сърце-
не виждах друго,само твоето лице...

Кажи къде заспал си ти,
когато страх душата ми гори...
Мястото кое е,накъде,
умолявам те,кажи ми,паднала на колене...
Къде заспал си ти,кажи...

Неудържимо времето летеше,
подобно на пясък в дланите ми беше-
Влюбени разделя без пощада,
лицата избледнява в забрава...
Но хода негов не уплаши ме с това,
щом до себе си усещам те сега...

Познавам ветровете и гнева на боговете,
демони,болка,огън адски,знам,ми бяха враговете...
И щом небето притъмнее,и когато гръм удари,
чувствам,мисълта за тебе ще ме пази...

Кажи къде заспал си ти,
когато страх душата ми гори...
Мястото кое е,накъде,
умолявам те,кажи ми,паднала на колене...

Кажи къде заспал си ти,
когато страх душата ми гори...
Мястото кое е,накъде,
умолявам те,кажи ми,паднала на колене...

Кажи къде заспал си ти,
когато страх душата ми гори...
Мястото кое е,накъде,
умолявам те,кажи ми,паднала на колене...

Къде заспал си ти,
когато страх душата ми гори...
Мястото кое е,накъде,
умолявам те,кажи ми,паднала на колене... Show less